Наталия Гончарова (художничка)

Наталия Гончарова
Наталья Гончарова
	Наталия Гончарова Наталья Гончарова
руска авангардна художничка
Родена	21 юни 1881 г. (стар стил) Ладижино, Руска империя
Починала	17 октомври 1962 г. (81 г.) Париж, Франция
Погребана	Иври сюр Сен, Франция
Учила в	Московско училище за живопис, скулптура и архитектура
Кариера в изкуството
Стил	авангардизъм, лъчизъм
Академия	Московско училище за живопис, скулптура и архитектура
Направление	живопис
Семейство
Баща	Сергей Михайлович Гончаров
Съпруг	Михаил Ларионов
Уебсайт	Страница в IMDb
	Наталия Гончарова в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Наталия Гончарова.

Наталия Сергеевна Гончарова (на руски: Наталья Сергеевна Гончарова) е руска авангардна художничка, дизайнер, писател и илюстратор.

Произход

Наталия Гончарова произхожда от аристократичния дворянски род Гончарови, потомци на Калужкия търговец Атанасий Абрамович – основател на Завода за платна. Ражда се в семейството на московския архитект Сергей Михайлович Гончаров (1862 – 1935) и съпругата му Екатерина Илинична (по баща Беляева). Дядо ѝ е волоколамският началник и колежки секретар Михаил Сергеевич Гончаров (1837 – 1867) – племенник на Наталия Николаевна Гончарова-Пушкина-Ланская. Бабата на Наталия Сергеевна Гончарова, Олга Львовна Чебишева (1836 – 1908) е сестра на известния математик Чебишев (Чебышев, Пафнутий Львович).

Живот и творчество

Гончарова, заедно със съпруга си Михаил Ларионов развива районизма (лъчизма) – абстрактен кубизъм – направление в руското авангардно изкуство, основано върху смесването на спектри и абстрактни цветоусещания. През 1912 година заедно с групата „Синият ездач“ поставят в Мюнхен изложбата на руската художническа група „Опашката на магарето“ („Ослиный хвост“). Тя е замислена като умишлено скъсване с влиянието на европейското изкуство и създаване на независима руска школа на модерното изкуство. Въпреки това, влиянието на руския футуризъм силно се забелязва в по-късните рисунки на Гончарова. Първоначално тя се занимавала с иконопис и етнически руски фолклорен примитивизъм, Гончарова става известна в Русия с футуристичната си творба „Колоездачът“ и с по-късните си „районистки“ творби. Като лидери на московския Футуризъм Гончарова и съпругът ѝ организират заинтригуващи вечерни лекции в същия дух както италианските им колеги. Гончарова се занимава и с графичен дизайн – с написване и илюстриране на книга във футуристичен стил.

Гончарова е член на авангардистката група Синият ездач от основаването ѝ през 1911 г. През 1915 г. тя започва да проектира балетни костюми и комплекти в Женева. През 1915 г. тя започва работа по редица проекти – шестокрил серафим, ангел, Свети Андрей, Свети Марк, Рождество и други – за балет на име Литургия, поръчан от Сергей Дягилев, който не се реализира. Също включени в проекта, за който е поканен като композитор Игор Стравински, са Ларионов и Леонид Мясин^[1]

Гончарова се премества в Париж през 1921 г. където тя проектира костюми за пътуващата трупа „Руски балет“ (Ballets Russes) на руския импресарио Дягилев. Тя също участва в изложби в „Салон Д'Отом“ през 1921 г. и участва редовно в „Салон Дьо Тюйлери“ и „Салон Дез Индепендон“.

Между 1922 и 1926 Гончарова създава дизайни за бутика Мезон Мирбор на Мари Кутоли, намиращ се на Рю Венсан (Rue Vincent), в Париж. Нейните богато бродирани и апликирани дизайни за рокли са силно повлияни от руското народно изкуство, византийската мозайка и работата ѝ за трупата „Руски балет“. ^[2]^[3] Приема френско гражданство през 1939 година. Умира в Париж през 1962 г.

Колекции

Творбите ѝ се намират в много световни галерии:

Музей на модерното изкуство в Ню Йорк^[4]
Художествена галерия на Лос Ангелес каунти(Los Angeles County Museum of Art)^[5]
Новозеландския музей „Те Папа Тонгареуа“ (Te Papa Tongarewa)^[6]
Музеят „Тейт“ във Великобритания^[7]
В Израелския национален музей, ^[8]

Галерия

Стригане на овце (1907)
Архангел Михаил (1910)
Паун под ярко слънце (1911)
Автопортрет (1907)
Жени с гребла (1907)
Хоровод (1910)
Велосипедист (1913)
Борци (1908 – 9)
Ескиз на костюм (св. Андрей) за балета „Литургия“ (1915)
Ескиз на костюм (св. Петър) за балета „Литургия“ (1915)
Ескиз на костюм за балета „Литургия“ (1915)
Ескиз на костюм за балета „Литургия“ (1915)

Наследство

На 18 юни 2007 г. картината на Гончарова Бране на ябълки (1909) е продадена на търг в Кристис за 9,8 милиона щатски долара, поставяйки рекорд за творба на жена (художничка).^[9]

През ноември 2007 г. картината Сини камбани (1909) е продадена за 3.1 милиона лири ($ 6.2 милиона долара).^[10]

Рекордът ѝ е подобрен след година, когато натюрмортът Цветята (1912) ^[11] е продаден за $10,8 милиона долара.^[12] Авторските права върху картините на Наталия Гончарова се упражняват от ADAGP, Paris.

Източници

↑ Norton, Leslie. Léonide Massine and the 20th Century Ballet. McFarland, 2004. p. 12. ISBN 0-7864-1752-8
↑ Lussier, Suzanne. Art deco fashion. Repr. London, V&A Publications, 2006. ISBN 9781851773909. с. 46. Goncharova's primitive interpretation of Russian folk art and Byzantine mosaics was evident not only in her costumes for the Ballets Russes but also in her designs for Myrbor
↑ Evening dress by Natalia Goncharova for Myrbor // V&A Museum. Посетен на 6 декември 2012.
↑ The Museum of Modern Art. MoMA Collection: Natalia Goncharova // Moma.org, 2010. Посетен на 25 ноември 2011.
↑ LACMA. Natalia Goncharova collection. 12 items
↑ Goncharova, Natalia // Collections Online. Museum of New Zealand Te Papa Tongarewa. Посетен на 27 октомври 2011.
↑ Natalya Goncharova // Tate Collection. the Tate. Посетен на 27 октомври 2011.
↑ Natalia Goncharova // The Israel Museum Exhibition Online. The Israel Museum. Посетен на 27 октомври 2011.
↑ Who Was Natalia Goncharova? // The New York Sun, 26 юни 2007. Архивиран от оригинала на 2022-05-17. Посетен на 7 март 2007.
↑ Artist Dossier: Natalia Goncharova
↑ Kартината е била част от личната колекция на Гийом Аполинер
↑ Vogel, Carol. A Monet Sets a Record: $80.4 Million // The New York Times, 25 юни 2008. Посетен на 26 юни 2008.

Външни препратки

((en)) За Наталия Гончарова в artcyclopedia.com
((en)) "The Art of Natalia Goncharova" Архив на оригинала от 2012-06-27 в Wayback Machine., Grinnell College

[1] Norton, Leslie. Léonide Massine and the 20th Century Ballet. McFarland, 2004. p. 12. ISBN 0-7864-1752-8

[2] Lussier, Suzanne. Art deco fashion. Repr. London, V&A Publications, 2006. ISBN 9781851773909. с. 46. Goncharova's primitive interpretation of Russian folk art and Byzantine mosaics was evident not only in her costumes for the Ballets Russes but also in her designs for Myrbor

[3] Evening dress by Natalia Goncharova for Myrbor // V&A Museum. Посетен на 6 декември 2012.

[4] The Museum of Modern Art. MoMA Collection: Natalia Goncharova // Moma.org, 2010. Посетен на 25 ноември 2011.

[5] LACMA. Natalia Goncharova collection. 12 items

[6] Goncharova, Natalia // Collections Online. Museum of New Zealand Te Papa Tongarewa. Посетен на 27 октомври 2011.

[7] Natalya Goncharova // Tate Collection. the Tate. Посетен на 27 октомври 2011.

[8] Natalia Goncharova // The Israel Museum Exhibition Online. The Israel Museum. Посетен на 27 октомври 2011.

[9] Who Was Natalia Goncharova? // The New York Sun, 26 юни 2007. Архивиран от оригинала на 2022-05-17. Посетен на 7 март 2007.

[10] Artist Dossier: Natalia Goncharova

[11] Kартината е била част от личната колекция на Гийом Аполинер

[12] Vogel, Carol. A Monet Sets a Record: $80.4 Million // The New York Times, 25 юни 2008. Посетен на 26 юни 2008.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]